Ветрове размиват ми залезите
А пътят лепне от мрак
Пропит е с облачна плесен
И криволичи
За да те донесе пак
В обятията на морна трева
Обезросяла и суха през юли
Слегнала смачкана ненадигаща се
Пожълтяла и безмълвна - реквием в средата на лятото
Буци пръст и буца на гърлото
Донеси дъжд и от кал съгради му сърцето
Туптящо и бързо ...