Без тебе отмина поредният ден
и топла вечер
земята обгръща.
Синьото небе
се обкичва със звезди.
Сладко ухание
се носи над земята.
Питам се с болка –
мислиш ли за мен.
Казваш ли тогава
„връщам се в къщи”.
Моя болка, моя тъга.
Мой лотосов цвят,
извор на живота.
Къде си сега?
Какво ли търсиш
в безкрайния свят?
Твоя път къде
очакваш да свърши?
Не ме боли,
че дълго ще те чакам,
а от това , че не зная
дали изобщо
ще се върнеш.
© Лиляна Стаматова Всички права запазени