Събудени огньове пак във мен надничат.
И от сенките на спомена
във кърваво червено душата ми обличат.
Потърсили ръцете на копнежа,
в очакване се разпиляват.
Посърнали в скръбта,
рефрена носталгичен пак припяват.
От дъното на новото начало,
молитвено във мен се отразяват.
Очаквани и недочакали,
на любов те пак ще се надяват.
И от нощта събраните сълзи ...