... Очите, навлажнени от света,
опипват самотата... Не е тъга,
а някаква меланхолична доба,
във нея къпе се една душа...
... Косите меки чакат твоя жест,
едно движение, което ще обърне
света, усещането за зора,
красивото в очите ще разцъфне...
... И ти пристигаш, Музо, идваш,
не закъсняваш, сипеш пълнота...
изпълваш мисълта
със болката от красотата на деня...