Скалите спират ударите на прибоя.
Една звездица пада в нощта.
Стоя на кея, прегърната от зноя...
Очаквам допира на твоята ръка.
Обгръщам тяло в старата си шуба,
студът пронизва кости и душа.
Надежда и очакване за чудо,
не се отказвам... вярвам в тях сега.
Замина толкова отдавна.
И нямам вест от пролетта.
По теб очите си изплаках,
да се завърнеш моля се сега. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация