Да те докосвам в нощите ми лунни.
Като слепец напипваш своя блян.
И от звезден прах сърцето да е птица,
притихнало в моминския си свян.
Да те жадувам във мечтите без насита.
Като грях белязал ме с клеймо.
И в твоите добри ръце да съм девица,
покорена от лудналия огън на страстта.
Да те погаля със росата във тревите.
Да измия всяка болка, със която си живял.
И с теб да пия до забрава под звездите
обичта, която в шепи за мене си събрал. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация