Днес, когато всичко нормално се руши,

когато има гигантски морален упадък

и онеправданият не може да се утеши,

когато на бездомния не давате и залък,

когато управниците пет пари не дават

за това дали бедните ще оцеляват,

когато двеста и четиридесет бунака

на държавната ни трапеза чакат,

а за нещастните ни сираци няма,

когато парите са всичко за мнозина

и забравяте даже за своята родина,

когато народът робски хомот надяна,

че синдикатите нищо за него не правят

и хората на тях с право се не надяват,

когато лидер журналистките обижда

и краят на теглото ни се не вижда,

когато град Перник жертва стана

на глупостта и без вода си остана,

аз се чудя - дали слепи сте си вие -

до дъно ли горчивата чаша ще пием!?