Ти дълго в океана си се вглеждал,
очите ти – дълбоки, хладни, тъмни.
Аз в тях се гмурнах.
Тук е безнадеждно!
Но, Боже, как мечтая да потъна!
Сега дано вълнѝте ме залеят!
Страхувам се, но искрено го искам.
Аз тук доплувах, не да оцелея,
а за онази силна тръпка в риска.
На дъното е истинско изкуство.
Такава красота не се забравя.
В очите ти дойдох, да те почувствам.
Но, Господи, дано да се удавя!
© Деница Гарелова Всички права запазени