Ти дойде.
Приспа нежно тъгата
в люлката на радостта.
Тихо влезе
като топъл вятър
през отворената
на душата ми
врата,
спомена отново
да разпалиш
до камината
на Старата мечта.
Ти си тук,
да се позная
в огледалото на вечността.
© Веселка Стойнева Всички права запазени