Измислих ли си
прегръдката ти?
Там бяха само ръце.
Ръце, които не искаха
да усещат.
Ръце, концентриращи
целия огън във мен,
странно как генериран
от абсолютно студена Вселена.
И ми стана топло.
И се разплаках почти.
Почувствах се малка,
ала закриляна.
Измислих ли си?
Истината мълчи;
продължава да си измисля истини.
© Павлина Гатева Всички права запазени
безкраен океан от Любов
и черни дупки,
в които попадат Алисите,
отказали да вярват в чудеса.