В онази нощ бе толкова красиво,
бе истинска, как щастие ме окова,
щастлив бях и ти също бе щастлива,
спомням си аз и до днес това.
В онази нощ съвсем не бях самотен,
в онази нощ аз имах всичко в огън,
в онази нощ цареше приказност на живота,
очите твои влюбени да забравя не мога.
Влюбени бяха и придружени с глас,
повярвах аз но може би не сбърках,
ах какво ухаещо на плод южен щастие,
плахо то отнякъде се пръкна.
Беше истинско, бе и безкрайно,
в нея душата ми потъна,
бе омайна, толкова омайна,
струваше си тази нощ безсънна.
Струваха си истински целувки,
струваше си този смях прекрасен,
нямаше в онази нощ преструвки,
исках да поплуваме в изгрев ясен.
Ала друг на тебе се усмихна,
в прегръдки сребърни се хвърли ти,
каза му както на мен Обичам те,
а каза че ще сбъдваме своите мечти.
Обикна ме но друг се появи,
явно любовта ти е шавлива,
по-красив от мен е, това видя уви,
аз и той видяхме колко си красива.
Нежна красота и щастие за теб,
зле аз не изглеждам, не е нежно лицето,
твърдиш че ти не можеш да го спреш въобще,
неустойчиво като плат е сърцето.
В онази нощ събития се трупаха,
като бури малки и огромни,
един храм построи се а пък друг се срути,
от нея всичко хубаво и лошо помня.
05.04.18
© Явор спасов Всички права запазени