В памет на Енджи:(
В онази вечер мокър бе асфалта,
небето черно плачеше за нея,
то виждаше как в онази стая
с ръка посегна тя към пистолета.
Със кървави сълзи живота си кълнеше,
с какво заслужила бе таз съдба,
от доста малка хляба си делеше
със много други изоставени деца.
Но някак сили имаше тогава,
да се бори с него и със всичко зло
с душа, като от ангелска по-бяла ...