The_gold_f (Веселина Костадинова)
93 1019
22.01.2009 г., 11:32 ч.

В онзи ден проклет 

  Поезия
788 0 5
 

Не ме отпращай днес! Не!

Не гледай ме с болка в очите!

Нека цветя ти донеса поне,

че отдавна пресъхнаха сълзите.

 

Векове изминаха от последната ни среща.

Ти прегръщаше ме, а сега аз - черната земя.

Дълго сили нямах за таз гледка тъй зловеща.

А ще позволиш ли, там горе, до теб да долетя?

 

Не размахвай пръст сърдито.

От радост плача, че близо съм до теб.

Няма те и небето от сажди е пропито,

щом завинаги очи затвори в онзи ден проклет!

© Веселина Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • знаеш мнението ми мило!това е много силен стих!знам с колко болка го написа!гушкам те!
  • "От радост плача, че близо съм до теб.

    Няма те и небето от сажди е пропито,

    щом завинаги очи затвори в онзи ден проклет!"
    !
  • Благодаря! И аз те прегръщам, Гале! Относно творението ми и ритъма. . .Опитвам и ще опитвам!
  • Поздрав и прегръдка,мила!!!
    Много ми хареса стихът ти!!!
  • Бе и аз това с чувствата искам да кажа...
    Наистина има някакъв заряд от болка, просто се опитвай да го съсредоточиш - изпипвай мааалко повече нещата си, погледнах няколко твои назад - просто ритъма лееко се разминава.
    Ми... всъщност на мене ми напомни.
    За добро го казваме - изпипвай нещата мааалко повече и ще стават чудесни.
    Поздрави
Предложения
: ??:??