В онзи скръбен, най-печален ден,
мой Господи оставил небесата,
безжалостно и грубо унизен,
със хули те засипваше тълпата.
С презрение и ярост нечовешка,
пребиха Те със бич и със омраза.
И продължиха с подигравки и насмешка
да бълват зло избухнало в зараза.
До апогея на човешкото падение,
Ти пи от чашата на яростния гняв.
Посрещна зверското презрение
и гледаше спокоен, гледаше без страх.
Кръвта Ти пръскаше лицата,
разкъсали плътта Ти без покой.
Попиха Твоите думи в небесата:
Грехът им не зачитай Татко Мой.
И ударът разцепи хълмът с чук,
пиронът до сърцето Те прониза.
Ти агне жертвено отново не издаде звук,
кръвта опръска мръсната ни риза.
В най-страшния и мрачен час
не закъсня и болката от самотата.
Ти победи жестоката ѝ власт,
смъртта Ти ни спаси от тъмнината.
© Мария Всички права запазени