В ПАМЕТ НА ДЖОН ЛЕНЪН

На всички честни хора по света,

борци за мир, любов и свобода.

„Всички сме част от сиянието..."

Гърмежите отекват във нощта...

като ненужна и досадна вещ.

Марк Чапман бавно хвърля пистолета,

чете на глас „Спасителят в  ръжта",

а Джон лежи на хладните павета...

Пред входа на „Дакота билдинг" Йоко чака,

ала го вижда и към него тича:

- Убиха Джон! - крещи, безсилна, в мрака,

по нейното лице сълзи се стичат.

Ала кръвта му пагубно изтича...

Обезумяла, с ужас в този миг,

над него тъжно, с болка се навежда

и във гърдите със сподавен вик,

в очите му безжизнени се вглежда,

изгубила последната надежда...

С ръка докосва мъртвото му тяло:

- Джон, мили Джон - тя името му срича. -

О, Джон, да знаеш колко те обичам.

Душата му, уви, е отлетяла,

под него диря кървава се стича...

.........................................

Осми декември, осемдесета -

денят, във който Джон Ленън умря,

във скръб потъна цялата планета

от изстрел, който Музиката спря...

Над Ню Йорк пада тежък, черен мрак,

във „Сентръл парк" тълпите се събират,

тревожно питат: „Кой, защо и как?",

но отговора никой не намира...

Мнозина палят свещи тук и там

и „Let it be" младежите запяват

под звездния небесен, Божи храм -

сълзи и стон гърлата им задавят...

Навеки ще те помним, скъпи Джон,

защото ти живя достойно, честно,

със Дух свободен, не по чужд закон.

Ще помним твоите послания и песни...

Сред шеметния устрем в този век

ти блесна като мълния в небето

и в своя път, тъй кратък и нелек,

на хората раздаде си сърцето...

И пак полита волно твоят глас,

звъни отново твоята китара,

със гняв и радост, с болка и със страст

взривяваш ти планетата ни стара...

През телените кръгли очила

с очи небесносини ти ни гледаш,

и трепкат зад дебелите стъкла

две пламъчета дяволити, нежни...

И пак си спомняме за теб с любов,

звучат отново песните на „Бийтълс",

звучи отново „All you need is love",

и в този свят, вълшебен и суров

възкръсват с Ринго, Джордж и Пол мечтите...

Благодарим, че имаше те, Джон,

че ти възпя мира и свободата.

На твоя гроб поставяме с поклон

цветя. Поклон пред паметта ти свята...

27. 10. 1992 г.

Кюстендил