по И. С. Тургенев
Под стар сайвант, в полуизгнила слама
угасва в треска крехката светица.
На тифуса изгарящия пламък
топи я бавно, като вощеница.
Наоколо е кал и само вятър
пронизващо под стряхата ридае
в акорд печален от зловещ театър
и смъртен знак над болните чертае.
Сама е тя. Нещастните войници
напуканите й от треска устни
единствено наквасват със водица, ...