В памет на Зорница

3.04.2008 г., 14:44 ч.

Поезия » Любовна

937 0 3

Сам вървя под дъжда,

плача с празни мечти,

да умра ли и аз,

или времето ще реши.

С болката ще прекарам живота си.

Ще поглеждам нагоре,

към зорницата с тъжни очи.

С тежка мъка ще роня сълзи.

Ще си спомням за нашите влюбени дни.

Исках само теб, но съдбата отне ми радостта.

Страшен хлад е в моята душа.

Знам, по пътя ще съм сам.

Ден и нощ вина,

ще простиш ли за всичко до сега.

Теб те няма, остана любовта.

Дали отиде си щастлива?

Исках само теб,

как ще продължа, аз не знам.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.