Free_vava (Борислава Илиева Зашева)
51 105
3.09.2006 г., 14:07 ч.

В парка 

  Поезия
795 0 5
В парка, на пейката стара
старец мълком си седи,
стигнал последната гара,
другите хора следи.

Дребни хлапета се смеят,
майки разхождат деца,
птици в небето се реят,
греят стотици лица.

Младежи изгярат във страст,
старците кретат едва,
разнася се птичия глас
със тихи неясни слова...

В парка, на пейката стара
старец умря в самота.
Минал последната гара
сляпо се взира в света...

© Борислава Илиева Зашева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За това стихотворение - поздравления! Точно в тези толкова различни "коридори", в които минава животът ни сме сами, макар че са с прозрачни стени...
  • Може да ти се стори цинично, но този старец, според мен, не е умрял в самота.Целият пъстър свят е бил пред очите му толкова години...Той също е бил едно от стотиците грейнали лица.За да си отиде, явно е изпълнил мисията си на този свят и се е преселил на заслужена почивка в отвъдното...
  • много е яко харесва ми продалжавай все така
  • Тъжно нещо и смърта,
    особенно във самота.

    Поздрав за стиха и усмивка през деня.
  • Тъжно,но много ми хареса!
Предложения
: ??:??