Защо жадуваш красотата тайно,
човек добър един не ти ли стига?
Очите в синьото и в мен потапяш,
копнееш въздуха си много тихо.
Сънуваш: тъмният ни бряг разлива
надежди светли в мек и розов облак.
Вълна от смях окъпва топъл изгрев.
За миг ръцете ни заплитат остров.
Защо ли вярваше на тъжна сянка?
Земя от рани ражда пак рекичка
и хладен тъжен вятър връзва пясък.
Пониква в мен луна и в теб - кокиче. ...