Че ще си говорим докато слънцето смени луната от нейния пост
и ще вдигнем за обичта вълшебен тост.
Ти принадлежиш на любовта.
Омайваш хората със своята душевна красота.
А после изчезваш изведнъж в нощта,
лишавайки ме от своята топлина.
Не, няма да се върнеш тук, аз знам.
Днес в твоя плен е някоя друга, някъде там.
Но мен от това толкова ме боли.
Горчат по лицето ми топли сълзи.
Всяка вечер за теб ще идвам пак,
надявайки се да оставиш някакъв знак.
Може би замина нашата последна среща,
но аз ще чакам да се появиш с полски мак в ръцете си отсреща.
© Иванина Всички права запазени