В полумрак
В полумрака, там стоиш,
Сам, изгубен в нощта,
мъката да споделиш,
с показалата се луна!
Любовта те наранява
и обсебва те дори,
и успява да те покорява,
с усмивки и сълзи!
Истината винаги боли,
да си щастлив не е лесно,
но „да обичаш си кажи",
е наистина чудесно!
Измъчената ти душа,
вика и зове,
в един откраднат миг сега,
е обвързано твоето сърце!
© Ина Лилова Всички права запазени