Вече не вярвам на никои сънища,
и те ме подведоха тънко по улея.
Или обърках дланта с кръстопътища,
които в неизвървяност, тихо копнея.
Вече не искам да бъда единствена,
аз съм си вятъра, със всички посоки.
Не търся утеха, нито искам закрила,
сама се намирам, тръгвам към себе си.
Захлопвам вратата със трясък и чувам,
как тънко прищраква резето с езиче.
Понякога се сбогувах, а друг път обичах,
сега тръгвам с посока към себе си... ...