на моите родители
У дома се завръщам. Лозниците с грозде надвиснало
ме погалват лениво. Съвсем буренясал е дворът.
Закъснях!... И умирам от глад! Но за мен си помислил -
превъзходен е Твоят сладкиш от смокини и орехи!
Тишината, сгъстена и топла, размесена с мрака,
по стените пълзи и се взира в портретите прашни.
Ах, как искам да звънне на мама гласът! Котаракът
да замърка. Баща ми, с цигара в ръка, да прокашля…
Остарявам… На възраст, прехвърлила твоята, мамо!
Но се моля годините таткови да доживея.
А от двете ти внучки на тебе прилича голямата. ...