Шепа ноти хвърлих по теб в тишината.
Но остана за тях сякаш глух...
Немощна бях и безгласна.
И изстенах в предсмъртен акорд!
Това ли бе последната ни песен?
Подобна на забравен, пуст рефрен!
И по-достойна, може би, за послеслов
върху надгробна плоча?!
Но нямам време -
нито да умирам.,
нито да дам такова и на теб!
До болка ще притискам в дланите, ...