В ПРЕГРЪДКА С МОРЕТО
Замаян от шамарите на думите,
обрулен от вятъра на мислите,
блуждаещ между минало и бъдеще,
добирам се до твоя бряг, Море.
Безветрено или пък бурно,
със шепот нежен или с тътен
посрещаш ме, Море, с прибоя си,
вълни сърце обливат ми.
Захвърлил дрехи, думи, мисли -
гол, дете по дух, без разум,
прегръщам те, плувам и палувам,
и любя се със теб, Море, безпаметно.
© Лордли Милордов Всички права запазени