През рамото ми пак наднича юли,
донесъл ми е слънце и море,
очите му са сини пеперуди,
с усмивка на пораснало хлапе.
– Здравей, момче, отдавна ли ме търсиш?
Е, аз съм тук, на своя малък бряг.
Очаквах точно ти да ме прегърнеш,
да чуя твоя топъл, искрен смях...
да помечтаем, да се втурнем срещу вятъра,
да се обичаме по-силно отпреди,
да бъдем верни, истински приятели
и в тъжните, и в радостните дни. ...