На ръба на нощта
съм прегракнал съвсем
сам да викам, очаквам и страдам.
На ръба на съня
съм докрай променен
няма вече за мене отрада.
Може някой
все още да има сърце,
но съдбата не среща ме с него.
Може някой
все още да има лице
и на него очи. Ала где го?
1994
© Светличка Всички права запазени