Елиза13 (Мария)
237 838
7.02.2019 г., 11:32 ч.

В пристанището на мечтите 

  Поезия
384 1 2

От малка паяжина се спуска тънка нишка,

надолу, по-надолу стича се в сълзите.

Търкулва в блясък перлена въздишка

и акостира в пристанището на мечтите.

 

Там всичко е различно и неземно бяло,

по-бяло, по-красиво и от нежното кокиче.

Там времето стрелките си в дихание е спряло,

единство от Любов и Истина в река потича.

 

А тук е паднала мъгла – болят безмилостно очите.

Жадуват те за Истина, жадни са за Свобода,

но попадат в капан коварен от лъжите

и вместо наслада ги поробва празнота.

 

От малка паяжина се вдига тънка нишка,

нагоре, по-нагоре се издига до очите.

Политва в блясък перлена въздишка

и акостира в пристанището на мечтите.

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря скъпа, Руми! Приемам думите ти за истински подарък върху скромното ми стихотворение! Пожелавам ти необятни творчески хоризонти! Бъди благословена прекрасна, Руми!
  • Прочетох прекрасното ти стихотворение цели три пъти, Мария!
    Казах ли вече, че е прекрасно...! Изпитах наслада, защото си представих описанието ти, нежно, чисто и ефирно! Благодаря ти!
Предложения
: ??:??