hixxtam (Найден Найденов)
314 585
12.12.2006 г., 15:36 ч.

В пролуката на сенките 

  Поезия
605 0 6

Мъгливи думи в неми изречения.
Изстинали очи, безцветно сиви.
Живеем във различни измерения...
Живеем ли, или така си мислим?

Докосвам те със пръстите студени.
До тебе съм, ала дали - не зная.
Говоря. Ти не чуваш глас от мене.
Световете ни - крещящи малки тайни.

Сенки призрачни, измамна - светлината.
За слепите очите са ненужни.
Лъчите са безжизнена среда,
в която вече станали сме чужди.


 

© Найден Найденов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотен както винаги!!!
  • "Мъгливи думи в неми изречения.
    Изстинали очи, безцветно сиви.
    Живеем във различни измерения..."-силен стих,отчуждението е съвсем осезаемо.

    Нито е любов,нито война-
    някакво студено безразличие.
    Как успяваме да стигнем до това,
    след като безкрайно се обичахме?


  • разплака ме Найдене...
    отчуждението е тъжно нещо.
    поздравления!!!
  • Колко точно си го казал! Хубав е стихът ти, както винаги! Поздравления! Жалко само, че в живота, много често хората си стават чужди!
  • тъжно е. всяко отчуждаване и раздяла са такива.
  • Много хубаво!!! Колко е страшно, когато си станем чужди!
Предложения
: ??:??