В разкошна мизерия тънем си тихо.

Хляб като няма – ще хапваме стихове.

Тока ще плащаме лесно - с  поеми.

(Да се надяваме НЕК да ги вземе.)

А пък за парното сметки от лани

точно са равни на сто епиграми.

С първа глава от два-три романа

в БИЛА ще купим двайсет салама.

За някоя ода ей тъй ще получим

дрешка от МОЛА с марката ГУЧИ.

Щом сме на път пък, вместо винетки,

на КАТ ще предложим пет-шест сонетки.

Не се оплаквайте, мили поети,

„на килограм и метър” вече творете.

Пишете, бързайте и богатейте!

В разкошна мизерия светло живейте.