В РУДНИКА НА ДНИТЕ
Слязох в рудника на дните си,
където влизат само смелите
и другите, обречени от времето.
Пластовете руда бяха изкопани.
Извозвахме ги горе – към небето,
но разпиляхме диамантените камъни.
Разсипаха се като чувствата,
които не можахме да опазим.
Забравихме ги заедно със сенките,
останали в недрата на живота ни.
Но нещо светеше дълбоко в дъното. ...