Тъй нежна е
онази сладка пита,
в гърди която спомен
приюти-
две влюбени
пчели - зеници,
открили шепота на нежните
треви.
Сърце ли бе или ръцете,
които в своя свят
ми отреди-
да носят в шепи
нежността на цвете
и вятър от разлистени
липи.
© Петя Кръстева Всички права запазени