В спомена ти някак съм различна.
Луда и красива като лято.
Малко тъжна, много романтична,
гръм в небето, ласка сред тревата.
И те будя в нощите ти глухи...
Чуваш ли, звъна на сто камбани?
В мислите, споходили съня ти
молиш ме до тебе да остана.
И ме няма в сивия ти делник...
Скрита съм навярно там, в сърцето.
Пътят общ не можем да намерим,
че край нас щуреят ветровете. ...