Поетът си повярва във перата
и като страници ги подреди.
Написа си "Писател" на вратата
и почна да твори.

Повярва си, че Бог го е орисал.
Четящите му шиеха криле,
каквито сам, той беше си изписал,
без капка, грехове!

Сам ги взе, сложи и размаха.
О, чудо! Като хелии полетя.
Достойни, двете му очи видяха,
в нозете му, света.

Смени си бързо майчиното име.
Наложи своят гняв.
Критиката? Просто я отмина!
Кому е нужен страх?

Не му пречете! Той лети нагоре,
поет лети с разперени крила.
Сърцето ми, със ангелите спори
и ражда се сълза.