~iSkRiCa~ (Свобода)
99 141
22.04.2008 г., 0:56 ч.

в стиховете си аз сама се превръщам 

  Поезия
520 0 5


Не умея...
Да пея не мога,
танцът не ми е стихия
от летенето ме е страх.
Даже понякога сънят ми е
грозна магия...

Нищо не върша както трябва.
И само понякога...
Стихът ме грабва...

В него аз оживявам,
на живо невзрачна.
Не съм вече толкова
сивкаво грозна...
прозрачна.

Не съм оная.
Недокосната и недолюбена
и ставам някоя друга...
в някого другиго влюбена...

И мечтая... мечтая
да мога да пея,
да свиря...
със слънцето да поиграя...
просто... мечтая...

В стиховете си аз
сама се превръщам.
Ръбести камъчета
без рима и ритъм.
И просто... просто понякога
гръб на всичко обръщам...

Ставам красива.
И нежна...
Ставам неродена сълза...
И как във мене никой не поглежда
и все съм просто... една....

А аз съм всъщност жива.
Виж ме! Съществувам,
и макар безкрайно вежлива
съм често...
болезнено тиха и
срамежлива.

© Свобода Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • пишеш прекрасно отдава ти се много!!прекрасен стих
  • Страхотно поетично откровение! Поздрав!
  • Aми Ели, аз си знам недостатъците
    Но много благодаря за думите,по-откровен и личен стих не съм писала, мисля
  • Много отрковено мило мое! Обичам те, много, ама много!
  • Поздрав, Съни...мило, откровено...и кой ти е казал какво и как да умееш?
Предложения
: ??:??