"На клепките ми грее светъл сън
и моля се дано да те достигне..."
Виж птиците политнали нагоре
се връщат на земята, но без рани.
Не знаят хората, така не могат –
да падат от високо, без да страдат.
Защото там, където те обикнах,
бе синя шир на обич без пощада.
Летях към теб, но все не те достигах,
а ехото, прошепваше ми: падай.
Не, аз не чувах. Стигаше ми само,
в очите ти да видя светлината. ...