Като морския бриз, като бяла вълнà
ме заливаш със твоите чувства.
Любопитството в мен мигновено пламнà
да си спомня любовни изкуства.
За да паля във себе си вечер свещта,
да сънувам аз твоите форми.
И безумно да търся в душата пещта
за изгаряне светските норми.
И по дяволи черни, замаян дори,
да запратя страхът си любовен.
И във двама ни вечер пожар да гори
във света ни и чист, и греховен. ...