1.02.2009 г., 9:50 ч.

В светлината на едно отсъствие 

  Поезия » Любовна
1094 0 18


След толкова години на отсъствие
не вярваш, че съм променена...
Целуваш ме. И сякаш пак съм същата,
готова да ти подари вселена.

Но някъде дълбоко във сърцето
надига се жестока съпротива.
И въпреки пожара на ръцете ти,
лавинен студ душата ми обвива.

И питам как след всяка катастрофа
завръщам се към мъжките ти ласки...
Защо все търся стъклена пантофка
и тиква, дето става на каляска?...

С какво ли още силно ме влудяват
усмивката ти,погледа побЕден?
Обичан... Необичан... Позабравен.
Сега отново дните ми обсебваш.

Тръгни си! Пагубното ти отсъствие
във времето по-силна ме направи.
Не чувстваш ли? Отдавна не съм същата.

Научих се напук да оцелявам.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??