1.07.2008 г., 22:57 ч.

В сънищата идва... 

  Поезия
667 0 4

Долетяла от лунен лъч,

изгубена в мечти и желания…

Очите й приказно злато изковано,

Тя – носеща послания.

 

Замечтани очите й показват,

приказката, в която живея аз…

И виждам елфите, които от миналото ме познават…

Спомням си как си играехме с тях...

 

Звезден прах е скрит зад лявото й ушле

и я виждам пак замечтана, сънуваща любов…

И гушка с радост и усмивка старото мишле,

ах, Тя дарява чрез усмивка живот.

 

Крилата си, загубила още щом се е родила,

по пясъка невидими се виждат те…

С усмивката си мила,

Тя – прострелва всяко човешко сърце.

 

И за миг те омагьосва без да знаеш.

И сънуваш я в мечти и желания.

Искаш я… за миг да я докоснеш.

Целуваш я… а Тя бяга...

Отива при друго заспало дете…

© Усмивка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??