Очите - морска синева,
усмивката - грейнала звезда,
гласът - топъл като пролетта,
сън на несбъдната мечта!
Времето не спира да върви,
а музиката разваля тишината,
според теб, да остана ли
или да си тръгна със зората?
В съня ми, довечера ще дойдеш ли,
ще носиш ли топло кафе,
от градския студ да предпазя,
едно наивно сърце?