В съня ми идваш,

в нощите неверни –

все същият, влюбеният мъж.

Денят щом спусне

мигли черни,

забързано пристигаш,

изведнъж!

Годините минават

шеметно и бързо.

Раздялата

не ще ни разбере.

Любов –

изпепеляващ въглен,

дори смъртта

не ни отне...

Обичахме се

истински, дълбоко

за мен ти беше

сбъдната мечта,

а аз за тебе –

"камъче зеленооко",

любов, късмет

до края на света...

Но утрото повдига

спуснати ресници.

Събуждам се

от топлите сълзи,

а ти забързано изчезна,

стопи се с първите лъчи...