В сърцето ми докрайно ще прелееш…

Прибрана е във мене любовта,

скътана във дълбокото не мига,

спокойна съм във тази тишина,

душата ми просторите намира.

Превръщам се във птица и летя,

свободна съм във моята сакралност,

когато нощ настъпи пак блестя,

със вятърна магическа омайност.

По мъничко за тебе ме боли,

но свикнах и сама да оцелявам,

в преследване на купища мечти,

реалност със очите си създавам.

И знам ще дойдеш някога при мен,

със моята усмивка ще се слееш,

от моя дъх завинаги спасен,

в сърцето ми докрайно ще прелееш.

14.09.2017г.

Елица