За миг ще си представя, че в небето,
не идва люта зима – идва лято.
Обгръща ме с лъчите си и ето –
дочувам песните на звучно ято.
За миг представям си – очи притворил,
как люшкат се окичени ливади,
щом леко вятърът им заговори,
поклаща ги във танц сред серенади.
Представям си и … сякаш стана топло,
но не навън – навън вилнеят бури.
В сърцето ми се сгуши лято кротко
без капка мразовитост помежду ни!