Отпред, в съседната къща,
са моите скрити мечти,
копнежи и блянове тайни
като потрепващи ярки звезди.
Отпред, в съседната къща,
е моето малко сърце.
И всеки път взирам се, търся те,
но пак няма те и стискам ръце.
Отпред, в съседната къща,
са вперени мойте очи,
но погледът все повече гасне,
напират в него сълзи.
Отпред, в съседната къща,
е моята болка по теб.
Изчезва надеждата бавно.
Душата сковава във лед.
Отпред - в съседната къща.
Отпред, но далече - уви!
Заключвам се, слагам преградите.
Умират и всички мечти.
© Ренета Данкова Всички права запазени