Отива си октомври, незапомнен,
освен че още има листопад
и тук - таме́, угниваща по клоните,
надеждата умира с есента.
И аз отивам си. Тъй все дъждовен.
От мен не сприра да вали.
През зимата ще топлят спомени,
но винаги ужасно ще боли...
А ти ще си смълчано-примирена
и някога по малко ще прочиташ -
във стихове безброй, несподелена -
една любов на смърт обричана. ...