Болеше ме! Когато някой пак си тръгна,
оставил като другите печат,
обещах си в този ден да не желая
никой повече на този свят...
И камък бях!
И стогодишен лед!
И с всички сили се кълнях...
да не смея вече да мечтая.
Затварях очи, прехапала устни...
и живеех „добре".
Така се бях нарекла да живея
и всеки ден да търся ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация