В онези мисли,
които крия от всеки друг
зад неграмотен катинар,
ти
намираш начин да поставиш
пръст в многоточията ми,
да изчистиш листа ми до бяло
от съмнителни черни редове,
а всяко значение да се окаже
абсолютно празно от смисъл.
Докато не го запълня с чувства.
В този отрязък
редя живота си.
© Надежда Тошкова Всички права запазени