diesto (Данаил Антонов)
1039 617
5.06.2019 г., 7:48 ч.

В този свят, без любов бих замръзнал... 

  Поезия » Любовна
475 8 4

Мое мило, прекрасно момиче, 

ти разбираш ли колко те чаках? 

Невъзможно е толкоз обичане, 

след любови, с обида изплакани... 

И сега не тежи този въздух, 

тъй препълнен със страстни копнежи. 

В този свят без любов бих замръзнал, 

ако нямам от твоята нежност. 

Аз не знам, мое мило момиче, 

Ти заспиваш ли в Лунните нощи? 

По брега на мечтите си тичаш ли? 

И сънуваш ли мене все още? 

Не сънувай! Ще дойда наяве! 

С тези влюбени, силни ръце, 

без които не би закипявала, 

и кръвта на горящо сърце. 

Събудѝ се, мое мило момиче! 

И ела във живота ми смело!

Аз пред Господ не бих коленичил, 

но ще моля единствено тебе!... 

 

Стихопат.

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сърдечни благодарности!
  • Лирическата е една щастливка... Аплодирам умението и таланта.
  • Най-после нежността се върна! Красотата в твоите копнежи е толкова завладяваща!
  • Този свят без любов е загубен!
    Всички пътища водят до нея...
    По-добре остани вечно влюбен,
    вместо камък на гробна алея.
    Любовта без да спи пак сънува
    и остава след себе си рани,
    но с горчива отвара лекува
    тези болки със нежност събрани...
Предложения
: ??:??