Още няколко седмици, сине
и отново ще стиснем ръце.
Знам, че времето бързо ще мине,
ала не и в мойто сърце.
Как жадувам мига да те видя,
а часовникът бавно върви.
Но за твоето бъдеще сине,
днес дистанция, нас ни дели.
Вече седем безумни години
съм далече от теб. Извини!
Ала ти си ми сине, причина.
Днес помагам на твойте мечти.
Моят дълг ще изпълня до края.
Всяка трудност ще смажа с душа.
Ще простиш ли, още не зная,
но дължа ти го всичко това.
Потърпи! Ще успееме двама!
Своят рул, уверено дръж.
Твойта липса за мен е голяма,
но в трудности, става се мъж.
© Валентин Йорданов Всички права запазени