18.02.2013 г., 0:22 ч.

В тунела 

  Поезия
854 0 1

Животът ни е даден за минути -

безсмъртието още е химера,

а ние пърхаме с криле на пеперуди

към огъня, защото ни притегля.

И изгорени искаме да литнем  -

но поривът е силен - не крилете...

Минутите летят неумолимо,

а ние вярваме, че ще е вечно.

Вървейки всеки сам... и уж по пътя си -

тунелът е един... не го избираме...

Наляво и надясно да вървиме -

на изхода е вечното безсмислие.

Не ние - друг брои ни часовете

и смее се ехидно на стремежа ни...

Хвани ме за ръката... Виж небето...

Изгаряйки, поне ще светим...

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Вървейки всеки сам... и уж по пътя си -
    тунелът е един... не го избираме..."

    Така е.Не избираме пътя,посоката даже.
    Не избираме времето,нищо дето е важно
    не зависи от нас.

    Аплодисменти!Допадна ми начина на разсъждение!
Предложения
: ??:??